ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ОПЕРИРАТ КИСТИТЕ НА БЪБРЕЦИТЕ
Здраве - Здраве |
Кистозните образувания на бъбреците са 2 основни групи - вродени и придобити. Към вродените се включва бъбречната поликистоза, която е вродено наследствено заболяване. Клиничната му поява е по-късно, когато човек навърши 40 г.
Появяват се тъпи болки в поясната област, кръв в урината, хипертония и прогресивно бавно намаляване на бъбречната функция. Двата бъбрека могат да достигнат огромни размери поради това, че са осеяни с множество различни по големина кисти, достигащи до по-големи размери. Между кистите се намира нормална бъбречна тъкан, която с нарастване на кистите намаляват. При някои болни бъбреците могат да се опипат като туморни образования в корема.
Бъбречната поликистоза може да е съчетана с кисти на черния дроб, яйчниците, панкреаса и на други органи. Протичането на заболяването в началото е бавно, трудно се диагностицира, като в средна възраст при оформяне на по големи размери кисти се диагностицира с ехогравско, изотопно, рентгеново изследване или компютърна томография.
Лечението на заболяването е симптоматично и включва хигиеннодиетичен режим, овладяването на хипертонията, на допълнително възникналите инфекции на пикочните пътища. В напреднали случаи с бъбречна недостатъчност болните се насочват към бъбречнозаместваща терапия.
Към придобитите се включват простите бъбречни кисти, които са едни от най-честите бъбречни аномалии. Те може да са единични или множествени, като според някои проучвания се установяват при почти 50%от пациентите над 50-годишна възраст. Те са едностранни или двустранни, като може да се диагностицира една или повече кисти във всеки бъбрек, в много редки случаи те са толкова много, че диагнозата може да се обърка с тази на бъбречната поликистоза. По честият им размер е до 1 см. но не са рядкост кисти с диаметър 3-4 или повече см. Течността в кистите наподобава урина. По често те се установяват случайно при ехографско изследване. Много често не са свързани с клинични оплаквания.
По принцип кистите на бъбреците не се нуждаят от лечение, тъй като са ''козметични дефекти''. Неоперативният метод за лечение на кистите е аспирирането /изсмукване/ със съответна техника. Трябва да се подчертае, че много често този метод не ликвидира кистата завинаги, след време отново се събира течност. Във връзка с това поивечето от специалистите са на мнение, малките кисти да не се манипулират. Друг метод за лечение на кистозата на бъбреците няма, освен операция, която се препоръчва само при големи кисти и кисти, застрашаващи функцията на бъбреците.