WOMAN`s WORLD

Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опасност. Пациентът осъзнава ирационалността и неоснователността на страховото си преживяване, но не може да го преодолее. На първо време като начин за справяне със ситуацията се налага да отбягва фактора, които води до появата на фобията.

Приблизително 12 на сто от населението в даден момент от живота си са преживели някаква фобиина проява. Това прави заболяването едно от най-често срещаните в психиатричната практика.

Етиологията на фобийното разстройство остава неизяснена. То може да се появи във всяка възраст, но най-често началото му е през юношеството. До този момент не са доказани биологични и генетични причини за появата на фобиите Съществуват няколко психоаналитични и поведенчески теории, които обаче се приемат от сравнително малко психиатри.

ОСНОВНИТЕ ПРОЯВИ НА СЪСТОЯНИЕТО ВКЛЮЧВАТ - Постоянен, безпричинен страх от определен обект, дейност или ситуация. Незабавен отговор, изразяващ се в пристъпна тревожност и паника, при среща със съответния фактор. Неопределимо желание да се избегнат възможните срещи с дадения обект или да се избегнат съответните ситуации. Специфичната фобия е състояние, при което страхът е насочен към обекти, които носят малка или не носят никаква опасност.

Най-често срещаните фобии от този вид са  страхът от високо, от затворени помещения, ескалатори, тунели, кучета и др. Тези тревожни разстроиства са в голяма степен нерационални и безпричинни, което се осъзнава от пациента, но в моментите на излагане на съответния фактор те изпадат в състояние на остра паническа атака.

Обикновено диагностицирането на заболяването не представлява проблем за опитните психиатри. Самият пациент даже още в самото начало споделя за паническия си страх от дадена ситуация или обект. В някои случаи е добре да се направят по-подробни изследвания, за да се установи дали всъщност под типичната фобийна изява не се крие някакво соматично заболяване.

УСЛОЖНЕНИЯТА СВЪРЗАНИ С ФОБИИТЕ, НЕ СА РЕДКИ. Обикновено става дума за социална изолация, депресия, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Поради това фобиите почти винаги изискват специализирана помощ. Най-честотерапевтичните прояви са насочени в две насоки:МЕДИКАМЕНТОЗНА И ПСИХОТЕРАПИЯ.

Препаратите, които се използват за лечение се наричат антидепресанти. В практиката се използват най-вече тези, които имат отношение към серотониновата активност. Серотонинът е невромедиаторът, за които се смята, че има съществено значение за приповдигнатото настроение и в голяма степен може да потисне чувството на тревожност и безпокоиство.

От друга стра чисто соматичните прояви на болестта като сърцебиене, гръдна болка, повишено артериално налягане, треперене се повлияват до голяма степен с прилагането на бета блокери.

Поведенческата терапия се смята, че има по-голямо значение в повлияването на фобийното разстройство. Постепенното излагане на причината за фобията може да доведе до преодоляване на страха. Това излагане обаче трябва да става постепенно, под надзора на специалист-терапевт.